Едва ли има някой, който не се е замислял какво стои зад перфектното равновесие на природата, зад този иделичен цикъл, който се върти вече милиони години без грешка.
"Колело" което се "търкаля" надолу по наклона и въпреки спънките и пречките, слава богу все още всичко си е на мястото!
И така, ще си спестя "бъра - бъра, сто чадъра" и започвам по същество, но в това което ще пиша по - надолу, предупреждавам, че "Какво ако" ще се използва често. Дори прекалено често. 

Първото нещо над, което започнах да размишлявам бе : "Има ли живот сед смъртта?" и това защото загубих любим човек/не любов, а баба си, но тя е много спешъл, така че за мен тя е олицетворение на чиста любов/. Не ми се искашв да повярвам, че тя е мъртва.
   Повечето хора са виждали мъртвец - блед, почти син, отпусната челюст и леко отворени очи. Отпуснати лицеви мускули и ...абе кофти гледка!
   Преследваше ме едно особено чувство, абе тъжно ми беше, но не съвсем. Усещах нещо особено наоколо, едно спокойствие, любов, усещах  духа й, но хайде да го кажем по - научно - нейната енергия. Вярвате или не аз реших приема фактът и то съвсем очевиден, че физиката в богатата си палитра от направления са ключът към всички загадки! До него ден /смъртта на баба ми/ никога не се бях замисляла сериозно над екзистенциални въпроси от подобен характер, не ми  и пукаше дали се прераждаме, дали отиваме в рая или ада колкото по -  малко знаех, толкова по - щастлива и необременена бях и толкова по - малко въпроси имах! 
 Беше студен февруарски ден . Грееше слънце, но пък вятъра беше студен и пронизващ. Дойде моментът да поемем с ковчега към селското гробище, тъкмо го изкарваха, когато зад себе си чух жуженето на рояк пчели! ПЧЕЛИ през февруари месец?! Въртяха се около мен, кацаха по цветята в букетите и отново се връщаха там където стоях изправена.
 Не ми се стори странно, докато пчелите не потеглиха заедно с ковчега към катафалката!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Малките крилати създания се навряха дори там, в купето на черното комби, а когато стигнахме до гробището една по една започнаха да изчезват! Когато спускаха ковчега във замръзналата почва....не почувствах нищо, празнина. Натъжих се че трябва да се сбогувам с това прекрасно лице, обрисувано с дълбоки бръчки и тъжни очи, ала си оставаше най - милото за мен! Аз тъгувах за "физическата"  материя, за временният й подслон в който бях свикнала да я виждам! Но вярвай, не усещах, тя да е там, просто не го усещах.  
Трябаше да мине известно време, докато започна да се питам, какво се случи него ден! Защо имаше пчели посред зима и защо следваха ковчега на бабичката ми сладка, до самия край? Защо ли? Защото станах свидетел на едно чудо, чудо за обикновен човек като мен и нещо обикновенно за Айнщайн :) - ами просто енергията на баба ми /духът й/ се трансформира в друга форма на живот! Защото физиката казва, че енергията не изчезва, тя просто се трансформира! 

От този ден нататък, въпросите започнаха да идват - "Ама ‘що сме родени, ама къде е нашето място и каква е нашата мисия, ама не може да сме се родили просто така, ами какво следва ако изпълним „мисията“ си? Върху какво оказва това влияние и част ли е това от нещо по – голямо?" 

После тези въпроси ме понесоха към по – големи такива, като например :

„ Какво има отвъд синевата? Какво е видял Армстронг при кацането си на Луната и от къде баба Ванга знае, че те не са казала и грам от това, което всъщност са видели там? А откъде баба Ванга е наясно със световните конспиративни теории, при това толкова назад във времето,когато нищо западно не е можело да проникне в България, по комунистическо време? Защо се оказва, че планета Земя, не е заела „статична поза“ в огънатото пространство във вакуумирания космос и защо ми трябваше да науча, че ако един микрон промени мястото си някъде в безкрайната вселена, това би довело до един епичен край на нашата прекрасна синя планета? " 
  
                                                      или

"Защо се мъчим да създаваме роботи, пълно подобие на човека, пластични и жестикулиращи и за к’во ни е да предполагаме за бъдещето създаване на робот с душа и съвест при положение, че ние имаме вече такава/човекът/ и те са в изобилие?! "

"Защо баба Ванга говори за 33 нива, като 26 ниво ти позволявало пряк контакт със „Създателя“  и защо галиба „Струнната теория/една от тях/ на теоретичната прекрасна физика“ говори за 26 измерения? Защо баба Ванга казва че ние сме едва деца в сравнение с „извънземните“ с които тя е контактувала?".
Тази уникална жена казва, че ние сме едва трето ниво….с акъла на дете. Жената говори и за по – стари цивилизации преди нас….много по – стари.

ТА МОЯТА МЪСЪЛ Е: 

Ето така например може би е изглеждала някога планетата ни, населена с „машини“ у които се е получила причудлива „“мутация“ дарила ги с нехарактерни за робота особености, например чувства! И така с времето, хиляди години може би, ако не и повече тяхната механична материя да се е превърнала в органична! Жива материя, която работи в уникален синхрон, управлявана от „главен компютър“ който някога е бил „черна кутийка с жички и платки“!

Ами какво ако ние наистина сме в трето ниво, роботи достигнали до своята органична еволюция, насочили поглед отвъд синьото небе, готови да се трансформират в нещо по – чудновато!

Е, има някои неизправности в софтуера….например алчност, но сега когато идват новите деца, може би ще променят мисленето на човека към положителна насока и нищо чудно тези години да се роди новия водач, който ще поведе хората към четвърто ниво! 

И какво ако това са врели - некипели? Аз вярвам, че някой би повярвал макар да не е за вярване всичко  което написах!

Ами вие, как си представяте света и всичко извън него? Колкото и шантаво да е, бих искала да го чуя!

Ваша Роси